Празно е... и глухо е... и пусто!
Страшно е... когато си сама!
Обзема те едно такова чувство

Като обеца висиш ми на ухото,
да не забравям миналите дни...
И думите ранили ме дълбоко

Спокойствие... и топлина
намерих в твоя дом – душа.
Покани ме... и аз полека,

Постави звездите в косите,
а после без жал ги отне.
Запали буен огън в гърдите,

Възможно ли е, ми кажи,
да слушам все лъжи, лъжи.
Доверието къде се крие,